Любими филмови сцени - част 1

В напълно разбъркан ред смятам да представя някои от най-греховно добрите(съответно любими) сцени, които киното е предлагало. Без значение дали в тях се хвърля оскаров материал с голяма кофа под формата на диалог или просто лъха на епичност под съпровода на определен музикален наратив - тези сцени си заслужават.

Heat

Ал Пачино и Робърт Де Ниро за пръв път споделят една и съща сцена в един от най-добрите криминални филми създавани някога. Персонажите са невероятни,  а границата между добрия и лошия се размива под ударите на взаимната симпатия в рамките на 7 минутен диалог. По ирония на съдбата това са и едни от последните наистина добри роли на големите актьори.

Devil`s Advocate

Отново Ал Пачино. Този път в рамките на 2 минути посипва достатъчно материал за оскарова номинация, която така и не получава, но за сметка на това може да накара всеки вярващ в "Него" човек старателно да натъпче памук в ушите си и морков в задника си. Иначе единственото друго нещо, заради което си струва този филм са циците на Кони Нилсън, които се мяркат към края.

Road To Perdition

Ако смятате, че една улична престрелка се нуждае от гърмящо ехо и тракане на празни пълнители, то помислете отново. В един от по-неоценените филми на изминалото десетилетие, Сам Мендес(който трябва да ни зарадва с новия Джеймс Бонд) на практика показва как по най-правилния начин се съчетават върховна емоция и абсурдна липса на динамика в една, поне наглед, екшън сцена. Финалният картечен откос се забива в главата като гюле. Музиката е на Томас Нютън.

The Good, the Bad and the Ugly

Не се залъгвайте по годината на създаване на този филм. Той е до такава степен изпреварил времето си, че появата му дори и в днешно време би преобърнала представите на доста хора за позападналият в последно време уестърн жанр. Всичко това гарнирано с великата музика на Енио Мориконе и точно толкова великата режисура на Серджо Леоне.

Once Upon a Time in the West

Отново Уестърн. Отново Леоне. Отново Мориконе. Нагнетено напрежение,  съскане на парен двигател, една от най-култовите реплики в историята на киното. Всичко това във време, в което терминът клише все още не е съществувал.

Indiana Jones

Индиана Джоунс си е извор на забавни сцени, особено преди монументалните глупаци Спилбърг и Лукас да решат да възраждат поредицата, разчитайки на белокосместия Харисън Форд и актуалния неосъзнал се гей Шая Лебоф. Както и да е - тази сцена е всепризната за една от най-забавните в историята на киното.

Terminator

Репликата, която собственоръчно изхвърли Арнолд от борбата за Мр. Олимпия и го хвърли в тази за екшън звезда на 80-те. В последствие и в тази за губернатор на Калифорния, а някъде в промеждутъка и между краката на някаква камериерка.

To be continued...