Математика, вероятности, рулетки

Ако някога сте играли рулетка(безподобно малоумно начинание, само по себе си), то със сигурност сте си задавали поне един от следните въпроси.
"Защо 5 пъти играх на червено и не спечелих?"
"Какъв е шанса 18 пъти да заложа на едно число и да не спечеля?"
"Крупието менти ли ме?"
"Как ще реагира Мичето като се прибера без пукнат лев?"

За разлика от българските казина, където шансът да срещнете съвременен еквивалент на Якоб Бернули(известен математик) е подобен на този да намерите четирилистна детелина на стълбите на люлинска панелка, на доста места из широкия свят няма да ви позволят да играете рулетка, ако имате нещо общо с математиката. Защо? Отговорът е прост - теорията на вероятностите.
С прости думи теорията на вероятностите изучава възможността едно или множество от случайни събития да се случи. Всяко случайно събитие се обозначава с число, което е и неговата вероятност то да се случи. Самите събития се делят на няколко вида, а имената им са пределно ясни, затова съвсем накратко и използвайки най-популярните примери:
Сигурни събития: При падането си хвърлена монета ще падне на една от страните си. С уговорката, че не сте Хари Худини, разбира се,  ако сте - вероятно сте зомби, следователно едва ли ви пука за математически теории.
Невъзможни събития: Обратно на предишния тип събития - при падането си хвърлената монета няма как да застане отвесно.
Противоположни събития: Ако 2 събития се осъществяват при един и същи набор от условия, но винаги се реализира само едното, за сметка на другото. Отново хвърляме монетата - тя няма как да падне едновременно на двете си страни.

И така:
Р(А) = m/n
Вероятността едно събитие да се случи е равна на отношението възможните благоприятни изходи на събитието към общия брой на изходите. Нека говорим на езика на рулетката. Играем черно или червено, какъв ще е шансът да се падне черно? Имаме общо 37 сектора(18 червени, 18 черни и нула).
Вероятността за всяко черно е 18/37, т.е. ~0.49.
А какъв е шансът черно да се падне 4 поредни пъти?
0.49*0.49*0.49*0.49 = ~0.06. Очевидно шансът не е толкова добър.
Широко известен факт на всички, дори и на жителите на Първомай е, че математиката е точна наука. Ако към нея прибавим нещо крайно субективно - човешката физиология, например, то спокойно може да учредим една нова наука - матеология.


А ако случайно скоро сте гледали "Ловецът на елени" и искате да пробвате един бърз сеанс по руска рулетка, моля, не забравяйте, че преди всичко се нуждаете от специализирана помощ.


Ще следва продължение...

Старост-нерадост

Наистина ли има нещо нередно в тази снимка? Мислите, че е плод на няколко минути графична обработка? 

Нищо подобно - това е плодът на дълги години упорита и безрезервна отдаденост на борбата с почти всеки един установен закон във физиката. Защото на 75 години Валтер Перфал може да накара дори и добре сложен млад мъж да подвие засрамено опашка и да захвърли очевидно непотребните прахчета. Защото за някои неща се иска пределно желание, неподвластно на възрастта.

We don’t stop playing because we grow old; we grow old because we stop playing. – George Bernard Shaw

Любими филмови сцени - част 1

В напълно разбъркан ред смятам да представя някои от най-греховно добрите(съответно любими) сцени, които киното е предлагало. Без значение дали в тях се хвърля оскаров материал с голяма кофа под формата на диалог или просто лъха на епичност под съпровода на определен музикален наратив - тези сцени си заслужават.

Heat

Ал Пачино и Робърт Де Ниро за пръв път споделят една и съща сцена в един от най-добрите криминални филми създавани някога. Персонажите са невероятни,  а границата между добрия и лошия се размива под ударите на взаимната симпатия в рамките на 7 минутен диалог. По ирония на съдбата това са и едни от последните наистина добри роли на големите актьори.

Devil`s Advocate

Отново Ал Пачино. Този път в рамките на 2 минути посипва достатъчно материал за оскарова номинация, която така и не получава, но за сметка на това може да накара всеки вярващ в "Него" човек старателно да натъпче памук в ушите си и морков в задника си. Иначе единственото друго нещо, заради което си струва този филм са циците на Кони Нилсън, които се мяркат към края.

Road To Perdition

Ако смятате, че една улична престрелка се нуждае от гърмящо ехо и тракане на празни пълнители, то помислете отново. В един от по-неоценените филми на изминалото десетилетие, Сам Мендес(който трябва да ни зарадва с новия Джеймс Бонд) на практика показва как по най-правилния начин се съчетават върховна емоция и абсурдна липса на динамика в една, поне наглед, екшън сцена. Финалният картечен откос се забива в главата като гюле. Музиката е на Томас Нютън.

The Good, the Bad and the Ugly

Не се залъгвайте по годината на създаване на този филм. Той е до такава степен изпреварил времето си, че появата му дори и в днешно време би преобърнала представите на доста хора за позападналият в последно време уестърн жанр. Всичко това гарнирано с великата музика на Енио Мориконе и точно толкова великата режисура на Серджо Леоне.

Once Upon a Time in the West

Отново Уестърн. Отново Леоне. Отново Мориконе. Нагнетено напрежение,  съскане на парен двигател, една от най-култовите реплики в историята на киното. Всичко това във време, в което терминът клише все още не е съществувал.

Indiana Jones

Индиана Джоунс си е извор на забавни сцени, особено преди монументалните глупаци Спилбърг и Лукас да решат да възраждат поредицата, разчитайки на белокосместия Харисън Форд и актуалния неосъзнал се гей Шая Лебоф. Както и да е - тази сцена е всепризната за една от най-забавните в историята на киното.

Terminator

Репликата, която собственоръчно изхвърли Арнолд от борбата за Мр. Олимпия и го хвърли в тази за екшън звезда на 80-те. В последствие и в тази за губернатор на Калифорния, а някъде в промеждутъка и между краката на някаква камериерка.

To be continued...

Мъжете на българската театрална и филмова сцена

Виждате ли, със сигурност не съм гей, но не защото не разполагам с хиляди левове - в това отношение съм прост педераст. И със сигурност не пиша, за да ви хвърлям светлина, която всеки, четящ някаква преса, вече отдавна е поел. Без излишни разточителства смятам да кажа няколко думи за аполоновата красота и божествен талант на някои от нашите родни звезди, които едва ли ще прочетете в cosmopolitan, например.

Владо Aлександров:

Дори и за секунда да сте се объркали за името на този роден актьор, то един бърз поглед към снимката бързо ще разсее зародилата се мъглявина. Както мнозина сигурно знаят, а други, надявам се, подозират - Карамазов със сигурност не е фамилното име на Владо. По-скоро не особено успешен опит за доза ексцентричност на родната сцена, която има нужда от много други неща, но не и от това. Какво знаем ние за г-н Карамазов, освен че е прочел Достоевски и има остро неизяснена сексуалност? Знаем, че има доста според актьорски талант, който неуспешно се опита да boostне с шоуто Сървайвър, очевидно неуспешно, тъй като това беше последният сезон на въпросното. От друга страна Владо гордо развява осанка из родните театрални сцени, подобно на шимпанзе в бижутерен магазин и с почти еквивалентен талант. Шегата настрана - Владо се опитва да играе, "Отело" е добър пример, но може би трябва да се насочи към друго поприше, тъй като с подобен талант едва ли ще постигне нещо запомнящо се.

Калин Врачански:

Калин Врачански е безподобен русокос ангел. Красотата му е неоспорима, а талантът му е сравним единствено с този на дървената пейка пред народния театър, където честно може да го засечете, в компанията на няколко малолетни девойки и бутилка мастика. Дали обича мастика или не е въпрос на свободно интерпретиране, но е факт, че със сигурност има поне един кашон с първокласна "Пещера", която върви като бонус към хонорара му за неговата първа телевизионна поява. Сериозно - единствено Арнолд Шварценегер може да премине из цял филм с физиономията на човек, купуващ дамски превръзки от дърта аптекарка в късен час, и това да му се размине безнаказано. Калин не го умее.

Асен Блатечки:

За лошото момче на българската сцена може да се пиша много. Аз смятам да сравня цялостната му харизма с тази на празнещ се лос, минус рогата, плюс много мускулна маса. Асен Блатечки въплъщава съвременната представа на жените, че мъжът трябва да има големи мускули, желателно е да има поне една татуировка и да омайва с дрезгав глас. Така е - дрезгавият глас компенсира изливащата се вербална плява и поглед на дървосекач насред житно поле.

За едно добро начало.

След известно време, прекарано в размисъл реших, че днешната светла дата е повече от добра за едно ново виртуално начало.
Нека прережем розовата лента сега! За едно светло бъдеще!